Отдавна учените се мъчат да разгадаят как контактуват и се разбират бебетата. Една легенда разказва, че един египетски цар в желанието си да узнае кой от човешките езици е най-древен, решил да проведе експеримент с дванадесет новородени бебета. Той предположил, че именно техният „език” за контактуване, без да са научили още никакъв друг език, трябва да е най-древен.

Децата били отглеждани в къща с градина, където за тях внимателно се грижили неми детегледачки така, че да не могат да ги научат на никакъв език. При този жесток експеримент, след дванадесет години царят отишъл да види на какъв език контактуват децата. Резултатът бил, че те не можели да  говорят въобще, а се разбирали със знаци и непонятни звуци. За да отговорят на този въпрос съвременните учени просто са прослушали и записали звуците, виковете и плача на децата от една до една и половина години от различни страни. След това записите били сравнени. Оказало се, че даже на възраст, когато бебетата не могат въобще да произнесат и една смислена дума, те вече „контактуват” на същия език като родителите си.
Езиковите особености се изразяват и в интоноциите, и в определените съчетания на звуците, които децата ежедневно слушат от родителите си и отглеждащите ги и са предпоччитани от тях. Така, например, се е изменяла тоналността на звуците. Във френскоговорящи семейства децата са понижавали тона на издаваните звучи в началото на „фразата”, а в германски семейства децата са понижавали тоналността на речта тъкмо в края на произнасяното от тях „изречение”.  Освен това, на детето влияе честотата и интензивността на звуците, които издават възрастните. Затова в семейства, където всички говорят високо, децата израстват като кресливи и бъбриви, а там, където се говори малко и по-тихо, децата стават мълчаливи, говорят тихо и не обичат резките звуци.